Зареждане ...
ЗАРЕЖДАНЕ...
 ПФД Пловдивско футболно движение Трябва да сте регистриран потребител и да се присъедините към групата, за да може да оставите мнението си.  Пловдив - Urban city  Bayern Munchen 1900 написа на 17.09.2009 г.: Пловдив е разположен в централната част на Горнотракийската низина, на двата бряга на река Марица. Пловдивското поле е класическа алувиална низина, формирана от река Марица и нейните притоци. От северозапад се издигат възвишенията на Същинска и Сърнена Средна гора, на изток са Чирпанските възвишения. От юг полето е оградено от склона на Родопи, който е стръмен и висок - около 1300 м.н.в., прорязан от тесни долини на реките Въча, Стара река, Яденица, Чепинска и др. По островите и бреговете на река Марица в 11-километровия участък, който минава през Пловдив, все още са запазени последните останки от някогашните девствени гори, формиращи специфични и уникални растителни и животински съобщества. Най-големият остров в река Марица от пловдивският и участък е Адата. Теренът, върху който е застроен града, е равнинен, като в него съществуват 6 сиенитни хълма (тепета). До ХХ век те са седем, но през 30-те години Марково тепе е разрушено заради добива на павета от него. Традиционните имена на останалите тепета (както са най-популярни в самия Пловдив) са: Джендем тепе, Бунарджик, Сахат тепе, Небет тепе, Джамбаз тепе, Таксим тепе. Последните три възвишения образуват Трихълмието в централната част на Пловдив Температурата на въздуха е типична за Преходно-континентална област на Европейската континентална област. Средната годишна температура е 12,0В°С, средно максималните температури са измерени през юли - 30.3В°С, абсолютния максимум през 2000 год. 42,3В°С. Средната годишна минимална температура е 6.5В°С, а абсолютния минимум - 31,5В°С. В Пловдив преобладават слабите ветрове (0-5м/сек), като ветровете със скорост до 1 м/сек заемат до 95% в годината. Средната годишна относителна влажност на въздуха тук е 73%, като най-висока е през ХІІ м - 86% и най-ниска през месеците юли и август - 62%. Мъглите са често явление в Пловдив, средно годишно 33,3 дни от годината, времето е с мъгла. Средната годишна сума на валежите е 540 мм, с максимум през февруари - 333 мм и минимум през август - 31 мм. До 70-те години сезонното разпределение на валежите е сравнително равномерно. Отново от 80-те години насам се забелязва промяна на това състояние и прегрупиране на валежите в един пролетен максимум и засушаване в останалите сезони. Средно годишен брой дни със снежна покривка в Пловдив е 23 дни. Средната височина на снежната покривка е между 2 и 4 см, максималната между 6 и 13 см. Поради честия преход на температурата през 0В°C, снежната покривка рядко издържа нов снеговалеж. Пловдив е град, чието начало е поставено в края на седмото и началото на шестото хилядолетие пр. Хр. Неговата история е на повече от 8000 години, което го прави със сигурност най-стария от европейските градове. Според историка Йорданес местното му име било Пулпудева, а според Амиан Марцелин градът някога се наричал Евмолпиада. През 342 г. пр.н.е. е завладян от Филип II Македонски, баща на Александър Велики, който го преименува на Филипополис (О¦О№О»О№ПЂПЂОїПЌПЂОїО»О·). По-късно траките си възстановяват контрола и го наричат Пулпудева (превод на Филипополис). През 107 г. градът попада в пределите на Римската империя и отново е преименуван - на Тримонциум (Град на три хълма). През римската епоха градът, освен Тримонциум, е наричан още Улпия, Флавия и Юлия. Бил е най-голям и главен град на голямата римска провинция Тракия. В Тримонциум се пресичали няколко стратегически артерии в Римската империя, от които първата и най-важна Виа Милитарис, е главният военен път на Балканския полуостров. Римляните бързо оценили важното стратегическо местоположение на Тримонциум и предприели мащабно строителство на здрави, павирани с камък пътища. Строят се също обществени сгради, храмове, бани, стадиони, театри. С разрастването си, градът напуска очертанията на Трихълмието и се разпростира в низината. Старите укрепления са построени отново, издига се втора крепостна стена, за да обхване разрасналия се град. Тримонциум има модерни за времето си водоснабдителна система и канализация. Разкопки в съвременния град днес разкриват днес само малка част от античното минало на античния Пловдив. В края на IV в. започва "византийския период" в историята на града. Около средата на VI в. в града идват славяните, с което постепенно се променя етническия облик на региона. Славяните възприемат тракийското име Пулпудева, но го променят като Пълдин и Плоудин, откъдето произлиза и днешното име Пловдив. За първи път през 812 г. хан Крум завладява Пловдив, но градът бил официално включен в пределите на българската държава от хан Маламир през 834 г. В следващите години, градът преминава от ръце в ръцеВ и Симеон Велики (893-927), Петър (927-969) и Самуил (980-1014) го отвоювали отново от Византия. През 1204 г., рицарите от Четвъртия кръстоносен поход основават Латинската империя и Пловдив попада под властта и. Градът става столица на Херцогство Филипополис, управлявано първоначално от Рение Дьо Три и по-късно от Жерар Дьо Стрем. Българския цар Калоян воюва с тези рицари и два пъти за кратко превзема града. Между 1225 and 1229 г., по времето на Иван Асен II, Пловдив отново е включен в пределите на България. След 1263 г. градът отново преминава под властта на Византия, през 1322 г. е покорен от българския цар Георги II Тертер, през 1323 г. отново е византийски. През 1344 г. Йоан V Палеолог предава града, заедно с още 7 крепости, на България като в замяна получава подкрепа от Иван Александър в борбата за трона в Константинопол. През 1364 г. османските войски, начело с Лала Шакхин паша, завладяват града. Гроба на османския военачалник и днес може да се види в двора на Шахбединова Имарет джамия. Турците наричат Пловдив Филибе. Пловдив e главен град на османската област Румелия до 1382 г., когато управлението е преместено в София. Забележителен паметник от периода на османското владичество е Часовниковата кула, издигната през 16 век на Сахат тепе, която се смята за първия градски часовник в Османската империя и една от най—старите в Източна Европа. В периода на Българското национално Възраждане Пловдив е най-големия град в българските земи. През първата половина на 19 век, наред с Истанбул, Солун и Одрин, градът става голям икономически център в европейската част на Турция. Пловдив същевременно бил център на огромна занаятчийска област, която обхващала почти цяла Югоизточна България. Числено нарасналата българска буржоазия укрепва икономически и получава ключово влияние в обществото. Търгувайки с Европа и Русия, тази прослойка е отворена за модерни политически и културни влияния. Заможните пловдивчани започнали съревнование в строителството на нови, хубави къщи. Пловдив влиза в новата българска история с историческия си принос в развитието на националната култура и борбата за църковна независимост, която била равносилна на мирна буржоазна революция. Пловдив играе водеща роля в тази борба в лицето на лидери като Найден Геров, доктор Вълкович, Йоаким Груев, цели родове като Чалъковите и Чомаковите. През 1839 г. в града е открито първото българско училище. През 1850 г. се поставя началото на модерното, светско образование с откриването на класното училище "Св. св. Кирил и Методий". На 11 май 1858 г. тук за първи път е честван празникът на светите братя, който впоследствие става национален празник на славянската писменост и култура. В пловдивска църква "Св. Богородица", коледната през 1859 г. била отслужена на български за първи път в България. През 1868 г. училището прераства в първата българска гимназия. Негови възпитаници са най-големите интелектуалци, политически и духовни лидери на нацията. През 1877 г. избухва Руско-турската освободителна война. Пловдив е освободен на 16 януари 1878 г. от ескадронът на капитан Бураго. След Съединението Пловдив остава и до ден днешен е вторият по големина и значение град след столицата София. Първата железница е построена в Пловдив още през 1874 г., а след 1888 г. тя вече свързва града и със София. През 1892 г. Пловдив е домакин на Първото българско изложение с чуждестранно участие. Наследник на това начинание днес е Пловдивският международен панаир. След Освобождението в Пловдив е открита и първата пивоварна фабрика. В началото на 20 век Пловдив израства като голям промишлен и търговски център със силно развита лека и хранително-вкусова промишленост. В града са инвестирани германски, френски и белгийски капитали и се развива модерна търговия, банково дело и индустрия. През 1939 г. в Пловдив има над 16 000 занаятчии и над 17 000 работници във фабрики, предимно в хранителната и тютюневата промишленост. В годините на Втората световна война се разширява тютюневата промишленост и търговията и износа на плодове и зеленчуци. Паметна за този период е 1943 г., когато са спасени от депортиране 1500 задържани евреи след застъпничеството на тогавашния Пловдивски митрополит Кирил, по-късно станал български патриарх. В годините на Народната република в Пловдив са построени мащабни индустриални предприятия като Комбинат за Цветни Метали, Текстилен Комбинат, Електроапаратурен Завод, Тютюнев Комбинат, Консервен Комбинат, Комбинат за Мотокари и др. На 6 януари 1956 г. e окрита първата тролейбусна линия в Пловдив, също през 50-те е построен емблематичния за града хотел "Тримонциум". През 60-те и 70-те години на века се извършва масирано строителство, оформят се съвременните жилищни комплекси. През 70-те и 80-те години са разкрити много от археологическите паментици в Пловдив, изцяло е реставриран Стария град. През 1990 г. беше завършен спортния комплекс "Пловдив", включващ най-големия стадион и най-голяма гребна база в България. 1999 година ще се запомни в историята на Пловдив с проведения през юни и юли Европейски месец на културата. В началото на новия век Пловдив претърпява много архитектурни промени и продължава да се развива като един от най-древните, и същевременно модерен европейски град. Античният театър, известен още като Амфитеатъра е най-голямо постижение в областта на реставрацията на паметниците от античността у нас. Построен е в началото на 2 век, по времето на римския император Траян. Театърът е разположен в естествената седловина между Джамбаз тепе и Таксим тепе. Театронът е разчленен на два ранга от по четиринадесет реда седалки, отделени с хоризонтална пътека (диазома). Вероятно театърът е побирал около 3 500 зрители. От южната страна на полукръглата орхестра се издига триетажната сценична постройка, украсена с фризове, корнизи и статуи. Театърът е проучен археологически, консервиран и реставриран под ръководството на Л. Ботушарова и В. Коларова в периода 1968-1984 г. Тук се провеждат редица културни прояви, сред които Верди фестивал и Международният фолклорен фестивал. Римимския Одеон е реставриран през 2004 г. Построен е през 2-5 в. и е вторият (или малкият) античен театър на Филипополис със седалки за 350 зрители. В действителност сградата е строена като булевтерион - седалище на градското събрание и по-късно е била реконструирана и пригодена за нуждите на покрита театрална сграда. Римския форум от времето на император Веспасиан през 1 в. и доизграден през 2 в. се намира до днешната Централна поща в град Пловдив и в непосредствена близост до Римския одеон. Заема площ от 11 ха и е бил заобиколен от магазини и обществени сгради. Тук са се фокусирали главните улици на Древния Филипопол. Разкрити части от римски стадион в центъра на градаРимския стадион е още един значителен паметник на античния град. Разположен е в ската между Сахат тепе и трихълмието, на днешния площад "Джумаята". Построен е през II в. по модел на Делфийския стадион. В Древността Римският стадион е побирал 30 хил. души, които са наблюдавали гладиаторски битки и спортни състезания - Питийски, Александрийски и Кендрисийски игри. Понастоящем се виждат северната дъга на стадиона с 13 реда седалки, засводеният северен вход и част от пистата. Археологически комплекс "Ейрене" се намира се в южното подножие на Трихълмието, от северната страна на античната улица в подлез "Археологически". Комплексът представлява останки от представителна сграда, строена през III - IV в. и по всяка вероятност ползвана като резиденция от виден гражданин на Филипопол. Ейрене е християнското име на Пенелопа - девойка от гр. Мегадон, приела християнството през II в. В предствавителната част на сградата помещенията са с многоцветни подови мозайки, които впечатляват със своите геометрични и фигурални изображения. Небет тепе е историческата причина за възникването на днешния Пловдив. На Небет тепе се намират останки от първото праисторическо селище на Трихълмието, което през 12 век пр.н.е. в древнотракийският град Евмолпия, един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Разкритите здрави крепостни стени, ограждащи светилище и аристократичен дворец са основните компоненти, характеризиращи селищата през тази епоха. Най-старата част на крепостта е изпълнена без каквато и да е спойка, с големи сиенитни блокове, в т.нар. циклопски градеж.         bboy1912 написа на 17.09.2009 г.:  |
ВХОД за регистрирани 
Статистика на потребителите |
ЗА НАС:
За контакти:
тел.: 0886 59 82 67
novini@plovdiv24.bg
гр. Пловдив, ул."Александър I" 32,
Бизнес Център Plovdiv24.bg
©2004 - CurrentCopyrightYear Медия груп 24 ООД. Plovdiv24.bg - Всички права запазени. С всяко отваряне на страница от Plovdiv24.bg, се съгласявате с Общите условия за ползване на сайта и политика за поверителност на личните данни (обновени). Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на Медия груп 24 ООД. Мненията изразени във форумите и коментарите към статиите са собственост на авторите им и Медия груп 24 ООД не носи отговорност за тях. Поставянето на връзки към материали в Plovdiv24.bg е свободно. Сайтът е разработен от Медия груп 24 ООД.
Сайтът е създаден от пловдивчани, за пловдивчани. 100% пловдивски продукт.
Статистика: